Малка държава с малко хора. Нека имат различни средства, но да не ги използват. Нека ценят живота и да не пътуват далеч. Макар да имат лодки и колесници, няма да ги ползват; макар да имат оръжия, няма да ги излагат. Нека се върнат към връзване на възли за писменост. Да се радват на храната си, да се обличат красиво, да живеят спокойно, да се наслаждават на обичаите си. Съседните държави се виждат, чуват се петел и куче, но хората остаряват и умират, без да си ходят на гости.
Дълбок размисъл
За какво е тази глава?
Тази глава описва идеалното общество – просто, самодостатъчно, без желание за надмощие или излишни контакти. Щастието е в малкото, а не в многото.
Как се отнася към мен?
Напомня ми да се задоволя с това, което имам, вместо да търся нови неща или да се сравнявам с другите. В днешния свят това е трудно, но ценно.
Какво да правя днес?
Днес ще прекарам час без технологии – ще се насладя на храна, природа или тишина, без да бързам.
In a little state with a small population, I would so order it, that, though there were individuals with the abilities of ten or a hundred men, there should be no employment of them; I would make the people, while looking on death as a grievous thing, yet not remove elsewhere (to avoid it).
AI Modern
Малка държава с малко хора. Нека имат различни средства, но да не ги използват. Нека ценят живота и да не пътуват далеч. Макар да имат лодки и колесници, няма да ги ползват; макар да имат оръжия, няма да ги излагат. Нека се върнат към връзване на възли за писменост. Да се радват на храната си, да се обличат красиво, да живеят спокойно, да се наслаждават на обичаите си. Съседните държави се виждат, чуват се петел и куче, но хората остаряват и умират, без да си ходят на гости.
Моят размисъл
Какво ви вдъхновява тази глава? Как ще го приложите?
