Глава 13

Почит и срам

宠辱若惊,贵大患若身。
何谓宠辱若惊?宠为下,得之若惊,失之若惊,是谓宠辱若惊。
何谓贵大患若身?吾所以有大患者,为吾有身,及吾无身,吾有何患?
故贵以身为天下,若可寄天下;爱以身为天下,若可托天下。
Почит и срам са като внезапен страх. Цененето на големите беди е като грижата за собственото тяло. Какво означава „почит и срам са като внезапен страх“? Почитта е низша; да я получиш е като страх, да я загубиш е като страх – това е „почит и срам са като внезапен страх“. Какво означава „цененето на големите беди е като грижата за собственото тяло“? Причината да имам големи беди е, че имам тяло; ако нямах тяло, каква беда бих имал? Затова, който цени себе си като цял свят, може да му бъде поверен светът; който обича себе си като цял свят, може да му бъде доверен светът.

Дълбок размисъл

За какво е тази глава?

Тази глава говори за това как почитта и срамът са като страх, защото разчитаме на външното; но истинската свобода идва, когато не се привързваме към тялото и егото си, а гледаме на себе си като на част от цялото.

Как се отнася към мен?

Когато се тревожа за мнението на другите или за материалното си положение, се чувствам като на люлка – ту горе, ту долу. Но ако осъзная, че съм повече от тялото и егото си, мога да намеря спокойствие и да действам от истинска сила.

Какво да правя днес?

Днес, когато усетя страх или срам, ще спра за миг, ще дишам дълбоко и ще си напомня, че съм повече от тези чувства – ще се свържа с вътрешното си спокойствие.

Свързани глави

Моят размисъл

Какво ви вдъхновява тази глава? Как ще го приложите?

Попитай Лао Дзъ за тази глава Пълен разговор →