Глава 46

Когато в поднебесния свят цари Дао

天下有道,却走马以粪。天下无道,戎马生于郊。
祸莫大于不知足,咎莫大于欲得。故知足之足,常足矣。
Когато в поднебесния свят цари Дао, бойните коне се връщат да торят нивите. Когато в поднебесния свят липсва Дао, бойните коне раждат на бойното поле. Няма по-голяма беда от недоволството, няма по-голяма грешка от желанието за придобивки. Затова който знае кога е доволен, винаги е доволен.

Дълбок размисъл

За какво е тази глава?

Тази глава говори за последствията от живота в хармония с Дао и в разрез с него. Когато цари мир и съгласие, дори военните коне се използват за земеделие. Когато цари хаос, дори в мирно време коне се раждат за война. Коренът на страданието е ненаситността и алчността. Истинското удовлетворение идва от способността да разпознаем достатъчното.

Как се отнася към мен?

В ежедневието си често се стремя към повече – повече пари, повече успех, повече признание. Тази глава ме кара да се замисля дали това постоянно желание не ми носи повече стрес и неудовлетвореност, вместо щастие. Да култивирам чувство на благодарност за това, което имам, може да ми донесе истински мир.

Какво да правя днес?

Днес ще отделя няколко минути, за да осъзная и запиша три неща, за които съм благодарен, и ще се опитам да усетя пълнотата на момента, без да търся нещо повече.

Свързани глави

Моят размисъл

Какво ви вдъхновява тази глава? Как ще го приложите?

Попитай Лао Дзъ за тази глава Пълен разговор →