Глава 49

Мъдрецът няма собствено сърце

无常心 百姓心 德善 德信

Оригинал

圣人无常心，以百姓心为心。
善者，吾善之；不善者，吾亦善之，德善。
信者，吾信之；不信者，吾亦信之，德信。
圣人在天下，歙歙为天下浑其心。百姓皆注其耳目，圣人皆孩之。

Превод

Мъдрецът няма постоянно сърце – сърцето на народа е негово сърце. Добрите – Аз ги приемам с добро. Недобрите – също ги приемам с добро. Така добродетелта става доброта. Верните – Аз им вярвам. Неверните – също им вярвам. Така добродетелта става вяра. Мъдрецът е в света – смирено обединява сърцата на всички. Народът насочва уши и очи към него, а мъдрецът ги третира като деца.

Дълбок размисъл

За какво е тази глава?

Тази глава казва, че истинският мъдрец няма егоистични пристрастия. Той приема всички хора еднакво – добри и лоши, честни и нечестни – и ги третира с еднаква доброта и доверие. Той не съди, а обединява сърцата на хората, като ги води с чистота, сякаш са деца.

Как се отнася към мен?

В моя живот това ме учи да не деля хората на заслужаващи и незаслужаващи. Често съм склонен да съдя другите по техните действия, но тази глава ми напомня, че истинската мъдрост е в приемането и доверието, дори когато то не е заслужено. Това променя начина, по който гледам на семейството, приятелите и колегите си.

Какво да правя днес?

Днес ще избера един човек, когото обикновено критикувам или не харесвам, и ще му направя добро дело без очаквания. Ще го третирам с доброта, сякаш той е най-близкият ми приятел.

Свързани глави

27 Доброто ходене не оставя следи 55 Детската чистота 63 Действай чрез недеяние

Моят размисъл

Какво ви вдъхновява тази глава? Как ще го приложите?

Попитай Лао Дзъ за тази глава Пълен разговор →