Глава 4

Празнотата на Дао

道冲,而用之或不盈。渊兮,似万物之宗。
挫其锐,解其纷,和其光,同其尘。湛兮,似或存。
吾不知谁之子,象帝之先。
Дао е празно, но използването му никога не се изчерпва. Бездънно е, сякаш е родоначалник на всички неща. Притъпява остриетата, разплита заплитанията, смекчава светлините, смесва се с праха. Кристално чисто е, сякаш съществува. Не знам чие дете е, сякаш е преди Първия.

Дълбок размисъл

За какво е тази глава?

Тази глава описва Дао като празен, но неизчерпаем източник на всичко. То е като дълбока бездна, която съдържа всички неща, но остава невидимо и неуловимо. Дао не се бори, а омекотява и разрешава конфликтите, като се слива с обикновеното.

Как се отнася към мен?

В живота ми често се стремя към пълнота и контрол, но Дао ми напомня, че истинската сила е в празнотата и приемането. Когато се опитвам да разреша проблемите си чрез сила, те се заплитат още повече. Може би трябва да се науча да бъда като Дао – тих, гъвкав и отворен.

Какво да правя днес?

Днес ще опитам да оставя поне един конфликт или напрежение да се разреши от само себе си без моя намеса. Ще бъда като водата – тиха и отстъпчива, но неизчерпаема.

Свързани глави

Моят размисъл

Какво ви вдъхновява тази глава? Как ще го приложите?

Попитай Лао Дзъ за тази глава Пълен разговор →