Глава 22

Извивката носи пълнота

曲则全,枉则直,洼则盈,敝则新,少则得,多则惑。
是以圣人抱一为天下式。不自见故明,不自是故彰,不自伐故有功,不自矜故长。
夫唯不争,故天下莫能与之争。古之所谓曲则全者,岂虚言哉!诚全而归之。
Извивката носи пълнота, прегъването — правота, вдлъбнатината — изобилие, старото — ново начало. Малкото води до придобиване, многото — до объркване. Затова Мъдрецът държи към Едното и става пример за света. Не се показва, затова е светъл; не се самоутвърждава, затова е забележим; не се самовъзхвалява, затова има заслуги; не се самопревъзнася, затова трае. Понеже не се бори, никой в света не може да се бори с него. Древната поговорка, че извивката носи пълнота — не са празни думи! Наистина, цялостта се връща при него.

Дълбок размисъл

За какво е тази глава?

Тази глава учи, че истинската сила и пълнота идват от гъвкавост, смирение и приемане на противоположностите. Чрез отстъпление и недеяние човек постига повече, отколкото чрез напористост.

Как се отнася към мен?

В ежедневието си често се стремя да бъда прав и да настоявам на своето. Тази глава ме кара да се замисля дали не губя енергия в безплодни борби, вместо да приема извивките на пътя и да намеря хармония.

Какво да правя днес?

Днес ще се въздържа от спор в конфликтна ситуация и ще потърся компромис или мълчаливо разбиране, оставяйки нещата да се уредят сами.

Свързани глави

Моят размисъл

Какво ви вдъхновява тази глава? Как ще го приложите?

Попитай Лао Дзъ за тази глава Пълен разговор →